Season Director

• AIAC_2227 - Kozarnika Cave - 2004
  РАЗКОПКИ В ПЕЩЕРА КОЗАРНИКА (Николай Сираков, Жан-Люк Гуадели) Начало на средния палеолит. Бе открит материал от началото на среднопалеолитната секвенция. Археологическият ансамбъл показва добре развита левалуазка технология. В него, за разлика от по-късните мустиерски ансамбли, има кремъчни артефакти, характерни за долния пласт от края на ранния палеолит. Те подсказват връзка между културните традиции от края на ранния и началото на средния палеолит. Краят на ранния палеолит. Резултатите позволиха абсолютно датиране на ранния палеолит в пл.11в между 0,9 и 0,6 мил. г. ВР. Интерес представлява каменният ансамбъл от фациеси на пл.11а, който е характерен за ранния палеолит, но включва елементи близки до средния палеолит, и представлява “протомустериен” етап на прехода от ранния към средния палеолит. Балканските мустиерски ансамбли имат аналогии в Южна Анатолия. Известните досега материали от двата района се датираха след 130 000 г. ВР и посоките на контактите оставаха неясни. Данните от Козарника подсказват влияния от Балканите към Близкия Изток в по-ранната фаза на средния палеолит. Начало на ранния палеолит. В най-ранния пл.13 бяха открити Borsodia arancoides, Borsodia hungarica, Lagurodon arankae, Lagurodon praepannonica, Villanya exilis, Hungaromys nanus, и материали от ранноплейстоценска фауна – неописани видове дребни коне (Equus cf. stenonis), кози (Hemitragus nov. sp.), дребен рис (Lynx sp.). Те дават основания за отнасяне на пл.13 към началото на ранния плейстоцен, т.е. началото на ранния палеолит в Козарника се датира между 1,6 и 1,4 мил. г. ВР. В пл.13 бе открита фаланга от мармот с нарези от одиране. Това е най-древното свидетелство за добив на животинска кожа.
• AIAC_2227 - Kozarnika Cave - 2005
  РАЗКОПКИ В ПЕЩЕРА КОЗАРНИКА (Николай Сираков, Жан-Люк Гуадели) Сектори 3 и 4, начални и средни фази на късния палеолит. На площ 6 кв.м бяха проучени нива VI, VII и VIII. Сред находките в ниво VII внимание заслужават няколко листовидни кремъчни върха с бифациални ретуши и 8 охлюва с пробити отвори, вероятно елементи от украшение. Те подчертават оригиналния характер на ансамбъла, определен като ранна фаза на културно явление с отделно название (Kozarnikien). В пласт 6/7 има присъствие на пластинкова технология и форми с граветски облик, левалуазки ядра и продукти със среднопалеолитен облик, бифациални листовидни върхове. Те се датират в 42000–43000 г. ВР и отразяват прехода среден/късен палеолит. Може да се приеме, че между мустиерските и къснопалеолитните компоненти в технологично отношение има разрив. От друга страна, листовидните върхове имат аналогии в по-долните мустиерски и в по-горните къснопалеолитни ансамбли. Сектор 16, ранен и среден палеолит. Проучват се деформации на пластове от 11b до 5с. Деформациите се отнасят към началото на късния палеолит между 39000 и 36000 г. ВР и са резултат от тектонична дейност. Биостратиграфски зони бяха съпоставени с плио-плейстоценски зони в Европа. Зона В2-2, характерна с присъствието на Procamptoceras, Hemitragus orientalis, Ovis sp. и Soergelia, се корелира със зона 17 на Guerin. Т.е. пластове 13 и 12 от началото на ранния палеолит в Козарника се отнасят към ранния плейстоцен между 1,6 и 1,4 мил. г. ВР. Разкритото погребение на мъж на около 25 г., с железен връх от стрела в шийните прешлени, бе датирано чрез С14 към 1553 ± 45 г.
• AIAC_2227 - Kozarnika Cave - 2006
  АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В КОЗАРНИКА (Николай Сираков, Жан-Люк Гуадели) Начални фази на късния палеолит в сектор 3, пластове 5с, 6/7, с археологически ансамбли VП–VШ. Ранната фаза на култура Козарника от пласт 5с бе представена от ядра за пластинки и пластинки с няколко технологични подхода. Някои пластинки са превръщани във връхчета и елементи за сечива и оръжия. Находките намират аналогии в пластинки от Грузия, датирани между 34000 и 32000 ВР. Липсата на класически Ориняк подсказва отсъствието на трансконтинентален характер на тази култура. Аргументи за отсъствието на Ориняк при възникването на късния палеолит в Югоизточна Европа се изтъкват и при проучвания на материали от Хърватска. Пласт 6/7 почти липсваше. Бяха намерени малко находки с по-скоро мустиерски облик. Късни етапи на ранния палеолит и преход към мустериена в сектори 8–7, 12. В пласт 11а (краят на ранния палеолит) бяха разкрити негативни форми, запълнени със седимент от пласт 10b (начало на средния палеолит). Намерен бе оскъден материал с характерни мустиерски форми, между които две левалуазки ядра, мустиерски връх, стъргало. В сектори 8–7, в пласт 11а–а\' бяха намерени ядра–оръдия, бифациално стъргало, ядра с левалуазка тенденция и дисковидните ядра от развития ранен палеолит. В сектор 12, пласт 11b, бяха намерени ядра–оръдия, стъргала, пробои. Фаунистичните ансамбли от пластове 13, 12, 11с, се отнасят към биозона 18 и отчасти 17 на Guerin. Т.е. началото на ранния палеолит може да се постави между 1,8 и 1,4 мил. г. ВР. Присъствието на Panthera cf schaubi, Canis etruscus, Chasmaporthetes lunensis, подсказва дори по-ранно датиране.
• AIAC_2227 - Kozarnika Cave - 2007
  АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В КОЗАРНИКА (Николай Сираков, Жан-Люк Гуадели) Краят на ранния палеолит и протомустериенът – сектори 7–8, 12. Продължи проучването на пластове 11а–b в сектори 7–8. Разкрити бяха няколко литостратиграфски фациеса. Във фациес 11а` бяха намерени няколкостотин кремъчни находки, сред които ядра с левалуазки облик. Ансамблите от 11а–а` вероятно се отнасят към вариант на протомустериена. Неговият контекст попада в биостратиграфска зона B1 на Козарника, която започва в началото на средния плейстоцен – около 700 ka BP. Протомустиерските ансамбли вероятно се отнасят към втората половина на биостратиграфска зона B1, която е с горна граница към 400 ka BP. В сектор 12 бяха проучени няколко фациеса от долната част на пласт 11b. Кремъчният ансамбъл е сравнително малоброен и включва конвергентно стъргало и серия ретуширани отломъци. Намерените кости са предимно останки от ловна плячка. Те включват Equus cf. stenonis, Bison sp. и Felis lunensis – архаични форми кон, бизон и дива котка, които датират пласт 11b и археологическият ансамбъл към 900–700 ka BP. Район на обитаване във вътрешността на пещерата през средния палеолит. На площ от 7 кв.м, на 72 м от входа, бе започнат сондаж. Разкрити бяха данни за интензивно заселване през мустериена. Намерени бяха кремъчни артефакти – левалуазки ядра и ретуширани форми, включително начална форма на бифациален листовиден връх. Върху фрагмент от конско ребро, намерен в предишен сезон, бяха установени успоредни равномерно отдалечени напречни нарези. Възможно е това да бъде свързано с намерения за декорация или количествено означаване. Костеният фрагмент произхожда от добре датирано ниво от средния гравет – 26000 ВР.
• AIAC_2227 - Kozarnika Cave - 2015
  ПЕЩЕРАТА КОЗАРНИКА (Николай Сираков, Жан-Люк Гуадели) В Cектори DE7–DE10 във входната зала на пещерата и в Сектор ІІІ в началото на галерията към вътрешността бяха проучени нива от началото на късния палеолит, отнасящи се към ранните и отчасти средните фази на култура Козарника (39000–26000 ВР). Кремъчните ансамбли от ранните фази на култура Козарника се характеризират с технологично разнообразие. Намерени бяха стрели и елементи за съставни сечива (ножове, триони, микропробои, стъргалки). Спорадичното присъствие на мустиерски форми в прехода към най-ранната фаза на култура Козарника (42000–39000 ВР) маркира края на прехода среден/късен палеолит. В Сектор ІІІ бяха намерени ориняшки артефакти – две кремъчни стъргалки, пластина и фрагмент от костен връх, датирани между 34500 и 31000 ВР. Фаунистичните останки индикират лов на елени, диви кози, коне, говеда и хищници.
• AIAC_2227 - Kozarnika Cave - 2019
  ПЕЩЕРАТА КОЗАРНИКА (Николай Сираков, Жан-Люк Гуадели) Продължи проучването на Сектори I и III във входната зала на пещерата и в галерията към вътрешността. В Сектор ІІІ бяха документирани седименти от средните и отчасти началните фази на късния палеолит, според характеристиката на кремъчни артефакти – ретуширани пластинки, свързани с граветската традиция, и костено връхче от прехода среден/късен и начален късен палеолит. В сектор ІІІ проучени контексти с подобни връхчета, понякога и с ориняшки кремъчни елементи, са датирани 37 800±900 – 36 600±750 BP. В Сектор I, в квадрати DE7–DE10 се навлезе в средните фази на средния палеолит – над 75 000 BP, в пласт 10а. Документирани бяха огнища, фаунистични останки и кремъчни артефакти от средните етапи на средния палеолит с аспекти от левалуа-мустериен. Преобладават стъргала, някои ретуширани, и пробои. Останките от фауна включват ловна плячка – кавказки козирог (Capra cf. Caucasica), еленови (Cervidae ind.), гигантски елен (Megaloceros giganteus), по-рядко коне (Equus caballus cf. Germanicus) и съвсем рядко мамут (Mammuthus primigenius), а от хищниците основно пещерна мечка (Ursus spelaeus), пещерна хиена (Crocuta crocuta spelaea), вълк (Canis lupus), по-рядко лисица (Vulpes vulpes). Тази фауна отговаря на тревисто-степен пейзаж с гористи райони, с умерена влажност. Проучените етапи на средния палеолит датират между 110 000 и 80 000 / 75 000 ВР. Участниците в това културно развитие са местни неандерталски групи. Възможно е още в средните фази на средния палеолит да присъстват и близкоизточни, по-ранни представители на Homo sapiens, които са били все още среднопалеолитни.
• AIAC_2228 - Redaka 2 Cave - 2005
  СОНДАЖНО ПРОУЧВАНЕ В ПЕЩЕРАТА РЕДАКА 2 (Николай Сираков, Стефанка Иванова) В близост до входа на пещерата е направен сондаж с дълбочина до 2,60 м. Разграничени са 8 литостратиграфски единици с преобладаваща глинеста фракция. В повечето от пластовете са намерени останки от пещерна хиена – пещерата е първото находище на хиена на територията на България. Фаунистичните ансамбли са богати и разнообразни: Crocuta crocuta spelaea, Cenis Iupus, Vulpes vulpes, Canidae ind., Ursus spelaeos, Carnivora ind., Megaloceros giganteos, Cervus elaphus, Сарга sp. Кремъчните артефакти са малко на брой и на този етап е възможно да се определи само най-общо културната и хронологическата им принадлежност. В най-късния от представените кремъчни ансамбли се наблюдават среднопалеолитни елементи с прилагане на левалуазка техника и къснопалеолитни елементи – производство на пластини и пластинки. По-ранният кремъчен ансамбъл съдържа елементи, характерни за мустиерските традиции. Сравнителните анализи на фаунистичните и кремъчни ансамбли от Редака 2 с ансамблите от пещерата Козарника, намираща се на 20 км, дават основание да се заключи, че пещерата и околностите й са били обитавани от човека през периода на прехода между средния и късен палеолит: 33 000 – 44 000 BP. Това е периодът на смяната на среднопалеолитните култури и техники, носител на които е неандерталецът, с къснопалеолитните култури и техники, носител на които е съвременният човек. За този период са характерни т. нар. “преходни” кремъчни ансамбли. Вероятно някои от артефактите от горните нива на Редака 2 могат да бъдат отнесени към тях.
• AIAC_2229 - Temnata Cave - 2005
  СТРАТИГРАФСКИ НАБЛЮДЕНИЯ В ПЕЩЕРАТА ТЕМНАТА (Николай Сираков, Жан-Люк Гуадели, Катрин Ферие) Стратиграфските и седиментологични проучвания бяха насочени към осъществяване на пропуснати в миналото анализи върху микроморфологията на пластовете. Проучванията обхванаха част от западния и северния профил на сондаж ТД–I. В тези профили се разчистиха пластовете от 4 до 10b–11, т.е. от началото на късния палеолит най-горе до началото на мустиерската секвенция надолу. За деформациите в пл. 4, които обхващат и зоната на огнища, се установи съчетание на криотурбационни фактори с вероятна дейност на микропоточета от пещерни води, изтичащи от вътрешността към входа. В по-долния пл. 6, където са най-късните ансамбли от средния палеолит, има няколко нива и прослойки, за чиито деформации се установиха почти същите фактори.
• AIAC_4669 - Bacho Kiro Cave - 2019
  ПЕЩЕРАТА БАЧО КИРО (Николай Сираков, Жан-Жак Юблен) Проучванията продължиха основно във входната зала. В сектор Ниша 1 бяха уточнени стратиграфски контексти от две групи: горната част на пласт J и най-долната част на пласт I – основно към прехода среден/късен палеолит с тендеции за навлизане към късния палеолит и хронологически обхват 47 000 – 45 000 BP; средната и горна части на пласт I и пласт H – начален късен палеолит с хронологически обхват 45 000 – 43 000 BP. Каменните ансамбли включват среднопалеолитни мустиерски върхове, стъргала и левалуазки отломъци; средно- и къснопалеолитни заострени пластини, с преобладаване на ретушираните; къснопалеолитни ретуширани пластини. През началния късен палеолит артефактите са изключително от кремък, докато употребата на характерния за средния палеолит порфиритен сиенит е преустановена. Сравнително интензивна преработка на животински кости и зъби бе установена през началния късен палеолит. Намерени бяха пандантиви от резци на пещерна мечка (Ursus spelaeus) и други хищници, костени мъниста, някои от бивни на вълнест мамут (Мammutus primigenius). Ловната плячка от прехода среден/късен палеолит и началния късен палеолит включва степен бизон (Bison priscus), благороден елен (Cervus elaphus), алпийски козирог (Capra ibex), степен кон (Equus ferus), диво магаре (Equus hydruntinus). Сред хищниците преобладават пещерната мечка (Ursus spelaeus) и пещерната хиена (Crocuta spelaea). В контакта на пласт I и J бяха намерени останки от Homo sapiens, включително кътник от 47 000 – 45 000 BP. Вероятни са коекзистенция, културни и други взаимоотношения между групи от местните неандерталци и от ранните Homo sapiens.